Category Archives: Интересно- малко приятна загуба на време

Сватбена рокля под наем ? Да или не ?


Действително доста сложен въпрос… Със сигурност и двете страни биха се въоръжили с доста сериозни аргументи! Ние все пак смятаме само да споменем някои от аргументите “против” и да се отдадем на тези “за” ! Защо ли? Защото е правилно човек да живее в своето си време ! Ние живеем, първо- в 21-ви век, безспорно векът на практичността ( след като можем да наемем някой да гледа децата ни, което е майчина отговорност, защо тогава да е по-малко разумно да намем рокля, която ще облечем само веднъж ?!) и второ- живеем във време на финансова криза. Колкото и да ни е яд, че тя застигна именно нашето време, това е факт и най- добрият начин той да не ни стресира, е като се приспособим към него! Понякога това може да значи да намалим разходите около сватбата- е, не е нужно да правите драма от това. Все пак наемането на сватбени рокли идва от “Велика Америка”, а там хората далеч не са по- бедни от нас :). Ето как отново стигаме до думата… практичност !

Не се притеснявайте, че няма да сте първа с тази рокля. Тя винаги ще бъде за вас- Вашата сватбена рокля, независимо, че няма да стои с пакетче нафталин за вечни времена в гардероба, пречкайки се при всяко отваряне, изнервяйки ви, че заема излишно място!

Замислете се също така, кога друг път ще си позволите да облечете високо-маркова рокля, дизайнерска или поне такава, с холивудски дизайн ?

А защо не и две ? :) Щом ще наемате рокля, то безспорно ще спестите достатъчно средства за цели две ! В случай, че наемете и ви останат излишни средства за “глезене”, то сдобийте се тогава с две ! Можете да си позволите да подпишете с по- семпъл и обикновен тоалет, а в черквата или по-късно на тържеството, да блеснете с по-орнаментиран и обемен тоалет !

В случай, че наемете роклята си, можете да си позволите да я резервирате и да я вземете броени дни преди сватбата,без да се притеснявате, че някой е купил мечтаната от вас рокля, че ще отслабнете или напълнеете и закупената от вас рокля вече няма да ви е по мярка !
Какъвто и да е вашият избор обаче, каквато и да е вашата рокля, това са дребни детайли, които не определят вашето бъдеще! Важното е да се омъжите с усмивка, да дерзаете и да бъдете вечно щастливи !!!

За щастие- първа, за нещастие- първа…

Това е една космично- трагична история, която си заслужава да прочетете дори само за да си вземете поука или да я разкажете на малкото си момиченце, което да си вземе поука. Това е историята на първата в света жена наречена “супермодел”. Какво щастие и каква чест ! Какво се крие обаче зад тежестта на тази титла? Крие се едно едва 17- годишно момиче, израстнало почти без родителски контрол, с буен, момчешки нрав и бисексуална ориентация още от ранните си години. Това е Джия Каранджи !

Както в повечето момичешки мечи, тя се мести да живее е Ню Йорк на връх 17-тия си рожеден ден. Големия град я среща с голямата Вилхелмина Купър и нейната модна агенция. С момчешки вид и рошава коса, Джия не е момиче, коетонякой би наел за корицата на списанието си. Тя обаче е различна! Това е лице, което в света от руси модели със сини очи през 70-тте, е обречено да изпъкне! Перфектни черти на лицето и перфектно тяло!

Така се ражда Джия и нейната космическа кариера, развиваща се за едно премигване с очи, изпратило я от бедните квартали на Филаделфия до “космоса”. Не е изненада, че в биографичния филм за нея, който излиза през 90-тте, главна рокля играе именно Анджелина Джоли. Тя не е избрана заради сходна прилика между двете. Нищо подобно. Търси се жена с лице, което е различно, лице, което се запомня. И то бива запечатано и запомнено многократно! Джия излиза на кориците на всички водещи, модни списание…  и то многократно !!! Vogue, Cosmopolitan и други- всички те искат Джия! Отово и отново!

Но какво се случва, когато едно дете израстне без обич, бързо става богато и известно, с буен и нрав и бисексуални наклонности, открояващо го постоянно от всички, а за нещастие и през март 1980 г. от рак умира и станалата й като втора майка Вилхелмина Купър. Джия загуба себе си. Денем е на снимачната площадка, а нощем обикаля най-популярните клубове, преминала от кокаин на хероин ! Дори дългата й афера с коафиорката Санди Линтер, която се поражда от една голя фотосесия, неможе да я извади от калта и неможе да и даде достатачното обич, липсвала й от детинство. Дори по- лошо! Любовницата й се чувства притисната да постави Джия пред дилема- тя или наркотиците? Като едно добро-лошо момиче, Джия избира хероина. Той обаче също избира нея…. и я съсипва…. Раните по ръцете и стават толкова тежки, че дори и най- тежкият грим, и най-креативните форографски пози немогат да скрият белезите ! Това е краят на една ера! Разорена и съсипана от дрогата, Джия се принуждава да се запише на лечение. Лечение, което за нея изглежда толкова болезнено, че останала без пари, тя започва да предлага секс услуги срещу дрога. Животът и от преди клиниката се повтаря. Тежки наркотици и безразборен секс. Краят е логичен. Джия Гаранджи е една от първите регистрирани жени болни от СПИН.  Болестта е толкова непозната за обществото тогава, че роднините й дори не искат да я приютят удома, страхуващи се от нечуваната болест. Майка й е тази, която бди над нея постоянно в хотелската стая( наета за нея специално от втория й съпруг )или в болницата в родната на Джия Филаделфия, където и именно тя умира на крехката 26 годишна възраст, под тихия шепот на майка си, четяща й Библията. Една поучителна история, която потресава и кара дори най-силния човешки дух да се замисли.

Клипове заснети с Джия могат да се видят и в днешни дни във виртуалната мрежа и по- точно в youtube. Там именно може да се види и скандалното видео-интервю , което Джия е принудена да заснеме за телевизията, с обещанието само така да й позволят да се завърне в модния бизнес.

Скандално пишем, защото идеята на интервюто е да бъде заснет човек, бил на дъното и изплувал от там. Тя би трябвало и говори за себе си като човек, прочистил се от наркотиците, като бивш наркоман- уви, прави го отново, очевидно за камерата- дрогирана….

Джия Гаранджи

„Живот и смърт, енергия и мир. Ако днес спра, все пак ще си е заслужавало. Дори и ужасните грешки, които направих и не бих направила, ако можех. Болките, които ме изгориха и белязаха душата ми, дори това би си заслужавало, за това, че ми бе позволено да извървя пътя по който тръгнах, който беше ада на земята и рая на земята, отново да се върна, във, под, по средата, през него, в него, и навсякъде.“